Портфолио

За мен

Висшето си образование съм завършил през 2005 год., специалност "Електронна и компютърна техника",

образователно-квалификационна степен МАГИСТЪР, професионална квалификация -

ИНЖЕНЕР ПО ЕЛЕКТРОНИКА.

От същата година притежавам професионална квалификация - УЧИТЕЛ.

През 2006 год. имам присъдена професионална квалификация - УЧИТЕЛ ПО ИНФОРМАТИКА.

Започнах работа като учител на 15 септември 2004 г.

От 2016 год. имам придобита ПЪРВА ПРОФЕСИОНАЛНОКВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН.

В момента съм преподавател в Езикова гимназия "Акад. Людмил Стоянов", Благоевград - най-желаното учебно

заведение в област Благоевград.

Семеен с три деца.

Философия

◘ Фокусиране върху индивидуалните потребности и включването на учениците в процеса на учене.

◘ Постигане на положителни промени в личността на учениците и
овладяване на трайни знания, умения и навици.

◘ Всички ученици имат силни страни и целта на учителя е да ги
идентифицира и надгражда.

◘ Учениците трябва да учат от преживяното, събитията от реалния
живот, които са значими за тях.

◘ Индивидуалните различия е необходимо да се разпознават и учителят трябва да ги уважава и
поощрява.

◘ За да протичат учебните занятия на учениците нормално и интересно за тях се изискват усилия както от тяхна страна, така и от страна на учителя.

◘ Тъй като учениците несъзнателно подражават на учителя той трябва да е изключително умен и подготвен.

◘ В училището на живота е очевидно, че няма кой да ни научи по-добре от самия живот . Но ние искаме учител с тяло, за да възприемаме неговите по човешки разбираеми уроци.

◘ Великите учители "създават" велики ученици!

◘ Професионализмът на учителя е фокус от трите променливи - призвание, компетентност и признание.

◘ Tрудът на учителя се измерва чрез резултатите на обучаваните, но спрямо техните възможности и мотивация за покриване на образователните стандарти.

◘ Придобитите ключови компетентности в последствие дават възможност на учениците да постигнат цели си, породони от личните им интереси и желание да учат през целия живот.

◘ Учителят се различава съществено от останалите експертни професионалисти по отношение на професионалната подготовка и пряката връзка с потребителя на образователната услуга, обословена от личностните му особености и мотивация за учене.

◘ Ученето през целия живот и осигуряването на мобилност чрез висококачествено образование и обучение са особено важни и позволяват на всички лица да придобият умения, които са релевантни не само на пазара на труда, но и за социално включване.

◘ Учителят участва в образователния процес с целия си психологически, професионален и нравствен потенциал. Неговите достойнства директно повишават качеството на образованието.

◘ Учителят трябва да обича децата и младите хора и това да му личи. Липсата на обич към децата, тотална доброжелателност и една мека грижовност не могат да се скрият от децата и не се симулират.

◘ Учителят трябва да бъде естествено общителен. Това означава да обича да разказва и да обяснява колкото е нужно, за да постигне адекватно разбиране от страна на детето. Трудно общуващите индивиди са непригодни за учителската професия, колкото и много да им се иска да бъдат учители.

◘ Учителят трябва да обича своята предметна област, но и да има широка предметна култура, да разказва разнообразни истории, да дава примери показващи смисъла на изучаваните неща. Учителят тип „жив учебник” е антипатичен на децата.

◘ Учителят трябва да има индивидуално присъствие – да се помни от децата с неща, присъщи за него, които много му отиват. Това значи да не се страхува да показва пристрастията и емоционалността си, стига това да не е в ущърб на справедливостта.

◘ Учителят бива уважаван от учениците, ако проявява воля. Това значи да има изисквания към учащите се, и по възможност индивидуализирани. Да бъде настоятелен в учебни ситуации, но не и натрапчив.

◘ И накрая, но не на последно място. Учителят трябва да притежава универсалното чувство - чувството за хумор. То предполага да не се приема 100% насериозно, нито пък да приема професионалните и други ситуации като абсолютни и незаменими. Чувството за хумор е най-добрия антидот срещу т. нар. „бърнаут” (прегаряне в професията).